В новия епизод на подкаста “Гласът на…” ви срещам с две жени, чиито пътища се преплитат така естествено, както коренът се преплита със земята.
Едната — глас, който превръща болката в истина, а истината в сила. Жена, която пише така, че думите ѝ да отекват дълго след като книгата е затворена. Другата — творец, който “чете” българските шевици като древен код. Художничка, която вдъхва живот на символите ни и ги превежда на езика на днешния човек, така че да ги почувстваме не като минало, а като дом.
Заедно те градят своя мисия — да съхраняват родовата памет, да възкресяват знаците, които ни правят народ, и да показват, че коренът не е тежест, а посока.
Днес ще говорим за принадлежност, за смисъл, за лични битки и за силата да се върнеш към себе си. За това как две творчески души успяват да бъдат мост между поколенията — и да остават следа там, където думите и символите се срещат.
Историята им започва тихо — но отеква силно…






