Темата е “ Априлското въстание 1876-та- път към свобода, парламентаризъм и държавност“
Вчера в Исторически музей – Панагюрище започна Националната научна конференция с международно участие на тема „Априлското въстание 1876-та – път към свобода, парламентаризъм и държавност“. Форумът е посветен на 150 години от Априлското въстание и ще продължи до 16 април. Негови организатори са Община Панагюрище, Институтът за исторически изследвания към БАН, Военната академия „Георги Стойков Раковски“ и Историческият музей в Панагюрище. В конференцията участват над 40 учени и музейни специалисти от страната.
„В своето развитие всеки народ създава богат пантеон от символи, изграден на базата на веществени или абстрактни знаци, които рамкират неговото съществуване. Съдбата отрежда на българския народ една богата палитра от символи, които са породени от реалността. В тях е въплътена героиката на националния дух. Идеалите, издигнати от Раковски и Левски, показват блестящата ориентация в най-съвременните форми за водене на националноосвободителната борба. В нея самобитно място имат и героите от Април 1876…“, каза в началото на форума директорът на Историческия музей доц. д-р Атанас Шопов.
В приветствието си кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов подчерта, че националните чествания за 150 години от Априлското въстание е редно да не се приемат като празник, а като поклонение пред героизма на априлци. Ще се радвам, ако по време на конференцията се разкажат историите на нашите герои, защото за мен е важно да ги свалим от пиедестала на паметниците и да разберем, че те са били обикновени хора, които просто са направили избора да правят велики дела, каза г-н Гагов. Той сподели, че за него е важно „да се разкодира тази българска сила, с която нашите деди са се редили пред дръвника, полагали са глава и са поглеждали към палачите си с искрения вик: „Сечи и тая, аго!“ Защото именно с тая българска сила те изплитат ореол, който слагат сами на отсечените си глави. Заради тях ние трябва да познаваме историята, да влизаме в нея като в храм, да се преклоним и след това да вдигнем главата си още по-високо“. Кметът изрази надежда, че все повече хора ще разбират изборите като отговорност и пожела успех на конференцията.
Приветствия към участниците в научния форум отправиха също директорът на Института за исторически изследвания към БАН доц.д-р Надя Филипова и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ генерал-майор Стайко Прокопиев.
Поздравителен адрес от президента на Р България Илияна Йотова прочете главният уредник в Исторически музей – Панагюрище Ирина Ботева. Днес, когато говорим за устоите на държавността, ние неизменно се връщаме към онези драматични събития от пролетта на 1876 година, когато българският народ заявява пред света своята решимост да бъде свободен и независим. Въстанието отеква силно в Европа и се превръща в моралния и политически катализатор за възстановяването на нашата България, пише в поздравителния адрес президентът Йотова.
Пръв своето изследване представи проф. д-р Пламен Митев от Софийския университет „Климент Охридски“, който бе и модератор на пленарното заседание, Проф. д-р Митев говори за „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“. Един от интересните факти, които той представи, бе идеята на гюргевските апостоли за опожаряване на селищата като тактика. Сред историческите данни за изследването си историкът посочи писмо, в което се говори как трябва да стане опожаряването на Цариград.
Проф. д-р Петко Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ изнесе любопитни факти по темата „Българското въстание от 1876 година и Освобождението на България – създаването на нова българска държава“. Той обърна внимание, че има разлика между националноосвободителни и освободителни въстания и подкрепи казаното с аргументи. Един от изводите му бе, че не могат да те освободят, ако ти не искаш.
Доц. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН очерта „Духът на времето от 1876“. Според него това е било време, в което всеки е искал да действа и е смятал своето виждане за начина на борба за най-важно.
Като първа страна на бушуващия дух през 1876 година доц. д-р Христов посочи опиянението, последвано от „сляпа, ирационална злоба“. Като друга черта на духа през 1876 г. ученият изтъкна слуховете.
Процеса по „Дигитализация на почерка на Райна Княгиня“ представиха Стоилка Арсова, директор на Националната картова и платежна схема, и Жаклин Жекова.
Последва оживена дискусия, начало на която постави кметът Желязко Гагов. Той зададе няколко въпроса на историците.
