Той е единственият оцелял от Поборнико-опълченското дружество- клон Стрелча
На 22 септември 1908 година България прави една от най-смелите крачки в новата си история – обявява своята Независимост. Събитието остава в паметта на поколенията като връх на усилията за свобода и държавност. Още тогава се ражда идеята да бъде създадена специална възпоменателна декорация, която да увековечи този момент.
Така се появява Кръстът за Независимостта. Макар и учреден година по-късно, в навечерието на първата годишнина от обявяването, той носи в себе си символа на един цял народ. Кръстът е връчван не само на генералите, офицерите и юнкерите, които служат през септември 1908 г., но и на държавни служители от различен ранг, на ветерани и поборници, на духовници и местни наместници. Това е отличието на хората, които със своя труд, вяра и кураж са градили независима България.
Днес Историческият музей в Стрелча пази един от малкото запазени документи, с които Кръстът е връчван. Той е и единственият оцелял от Поборнико-опълченското дружество – клон Стрелча. Документът е връчен на Иван Йосифов Кидосков – човек, чиято съдба е цял разказ за борбата за свобода.
Роден през 1840 г., Кидосков е от онези смели стрелчани, които поставят родината над всичко. През 1876 г. влиза в революционния комитет, създаден от Георги Бенковски, и става част от тайната революционна полиция, чиято задача е да следи и докладва действията на турското население. Със собствени средства той купува оръжие и припаси, за да подготви въстанието.
Когато на 20 април избухва Априлското въстание, Кидосков е сред първите, които вдигат оръжие. Сражава се рамо до рамо със съгражданите си срещу стрелешките турци. На 23, 24 и 25 април той е в самия център на боевете срещу башибозука, а на 27 и 28 април взема участие в тежките сблъсъци с редовната турска войска на Хафъз паша в местностите „Куцка река“ и „Чиряшка река“.
След потушаването на въстанието е заловен и преминава през затворите в Татар Пазарджик, Пловдив и Одрин. Излиза на свобода едва след обявената обща амнистия.
Дълго време документът, удостоверяващ неговото отличие, остава скрит заради лошото му състояние. Днес обаче, благодарение на проект за консервация и реставрация на ръкописни документи и старопечатни издания от експозицията на Исторически музей – Стрелча, финансиран от Министерството на културата, и професионализма на д-р Румяна Дечева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, този документ е спасен. Той отново оживява пред нашите очи – като свидетелство за Независимостта и за героизма на българите.
Проектът е “Консервация и реставрация на ръкописни документи и старопечатни издания в аварийно състояние от експозицията на исторически музей – Стрелча”, по Тема 1: „Дейности по опазване на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии”, финансиран от Министерство на културата на Република България.
