Когато есента се настани с първите си мъгли и мирис на дим от комини, в българската кухня идва времето на супите.
Топла, ароматна и винаги домашна – супата е онова просто удоволствие, което събира семейството около масата. А всяка област в България има своя специалитет, който разказва история.
Родопите – супа с душа и сирене
В Родопите студът идва рано, затова местните хора от векове се топлят с гъста родопска чорба с картофи, ориз и сирене. Някои добавят и пръжки за аромат, други – щипка чубрица. Важното е да къкри бавно и да се яде с хрупкава домашна питка.
Добруджа – есен в гърне
В добруджанските села есента мирише на печени чушки и на зеленчукова чорба, в която влизат всичко, което градината е дала – моркови, целина, домати, тиквички. Домакините казват, че супата трябва да „кипи, не да ври“, за да запази вкуса на есента.
Тракия – пилешка супа с легенда
Тракийците са царе на пилешката чорба, с богата застройка от яйце и лимон. Казват, че тя лекува не само настинка, но и тъга. В някои села добавят и щипка люто – защото без огън няма живот.
Северозападът – чорба по мъжки
В Северозападна България есента е време за боб чорба с пушено месо – гъста, наситена, и толкова ароматна, че можеш да я помиришеш още на улицата. Готви се бавно, в глинен гювеч, и често се поднася с люта чушка и ракия „против вирусите“.
Черноморието – вкус на морски бриз
Дори край морето есента има своята топла нотка – рибена чорба с домати, праз и бяло вино. Всеки рибар има собствена рецепта и никой не я споделя напълно. Но всички са единодушни – супата е най-вкусна, когато е изядена с изглед към морето.
