Въпреки че средните доходи в България се увеличават, значителна част от населението продължава да живее под прага на бедността, а неравенството в доходите остава едно от най-високите в Европейския съюз, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).
По време на експертна дискусия на тема „Млади семейства и доходи“, председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов подчерта, че макар минималната и средната работна заплата да нарастват, това не решава проблема с бедността.
Ръст на заплатите, но все още ниски нива
Средната работна заплата у нас се е увеличила от 431 лв. през 2007 г. до над 2 500 лв. през 2025 г., а минималната от 180 лв. достига 933 лв. към 2024 г. Но въпреки този ръст, минималната работна заплата в България остава най-ниската в ЕС и дори по-ниска от някои страни извън съюза като Турция, Сърбия и Албания.
Бедност и неравенство
През 2024 г. около 1.4 милиона души са живели под линията на бедността – въпреки че това е по-нисък абсолютен брой спрямо предходни години, процентът остава висок поради намаляването на населението.
България е сред държавите с най-голямо неравенство на доходите в ЕС – следват я само Латвия и Литва. Бедността засяга особено млади хора и жени, които са изправени пред нарастващи рискове на пазара на труда, отбелязаха експертите.
Предложения за мерки
За справяне с проблема НСИ предлага обсъждането на промени в данъчно-осигурителната система, които да намалят неравенството. Алтернативно, институцията подчертава нуждата от по-добър обмен на данни между държавните органи, за да се откриват и подпомагат по-точно семейства, живеещи в бедност, като се посочва пример с Португалия, където 16 институции вече обменят информация за тази цел.
Експертите акцентират и върху образованието като ключов фактор за излизане от бедност: където има по-широк достъп до обучение, нивата на бедност са намалени или по-ниски.
Инфо: pariteni.bg
