Природата има способност да се възстановява след пожари, замърсяване, обезлесяване и други човешки въздействия, но този процес може да бъде много по-бавен и сложен, отколкото се смяташе досега.
Това показва ново научно проучване, което обръща внимание на значението на биоразнообразието за устойчивостта на екосистемите.
Учените предупреждават, че когато голям брой растителни и животински видове изчезнат, природата постепенно губи способността си да компенсира нанесените щети. Различните видове изпълняват различни функции и не винаги могат да бъдат заменени от други организми.
Здравите екосистеми осигуряват редица жизненоважни услуги – пречистват водата и въздуха, подпомагат опрашването на растенията, съхраняват въглерод и защитават почвите и крайбрежните райони.
Затова загубата на биоразнообразие не е само екологичен проблем. Тя може да има пряко отражение върху хранителната сигурност, климата и качеството на живот на хората.
Особено важна е ролята на морските и крайбрежните екосистеми. Те участват в съхраняването на въглерод и осигуряват естествена защита на бреговете от въздействието на вълните и бурите.
Дори когато вредното въздействие бъде прекратено, една екосистема невинаги се връща напълно към предишното си състояние. В някои случаи възстановяването може да продължи десетилетия, а определени загуби могат да се окажат необратими.
Именно затова учените подчертават, че предотвратяването на разрушаването на природните местообитания е много по-ефективно от опитите те да бъдат възстановени след сериозни щети.
Проучването е поредно предупреждение, че природата има своите граници. Опазването на видовете и екосистемите не е само начин да защитим околната среда – то е необходимо и за запазването на ресурсите и условията, от които зависи човешкото общество.
