Кметът на Пещера Йордан Младенов отправи най-сърдечни поздравления
В съботния ден над Пещера планината отвори обятията си, а карстовият венец над нея събра хора от цяла България. Поводът бе достоен- 65 години от откриването на пещерата „Снежанка“, едно от най- труднодостъпните и в същото време най- очарователни подземни богатства у нас.
Повече от 600 планинари, туристи, пещерняци и спелеолози поеха по пътеките към Перлата на Родопите, за да споделят празника на едно място, където времето капе бавно, а камъкът разказва приказки.
На гости пристигнаха представители на планински дружества от София, Пловдив, Пазарджик, Ракитово, Севлиево, Стамболийски, Димитровград, Хасково, Стара Загора, Варна и Бургас. С раници на гръб и усмивки, изваяни от планинския вятър, те доказаха, че любовта към природата няма граници и километри.
„Благодаря на всички съмишленици, които дойдоха тук. Очаквахме 60, дойдоха 600 гости. Чест за нас е да ви посрещнем подобаващо и да покажем единството и единомислието на хората, влюбени в планината и очаровани от красотата на най-бялата пещера в България“, каза в началото на тържествената част председателят на ТД „Купена“- Пещера Иван Гълев.
В думите му прозвуча онази тиха гордост, която се ражда от доброволния труд и дългогодишната грижа за планината. Той подчерта, че дружеството работи в тясно сътрудничество с ръководството на Община Пещера и благодари за подкрепата и разбирателството в общата кауза- съхраняването на природното чудо.
За да почете символа на Родопите, на празника присъства и кметът на община Пещера Йордан Младенов.
„Пещера „Снежанка“ не е само туристически обект и визитна картичка на града ни. Тя е символ на величието на природата, пленило безброй посетители и почитатели на пещерния туризъм“, каза той в своето обръщение.
Кметът изрази благодарност към членовете на ТД „Купена“ за отговорността и всеотдайността, с които пазят и облагородяват пещерата, за да може красотата ѝ да бъде съхранена за бъдещите поколения. „Това са хора с голямо сърце, които създават отлични условия за посетителите“, допълни Младенов.
По стара българска традиция приятелите на „Снежанка“ бяха посрещнати с пита и мед, а родопската каба- гайда огласи склона и върна ехото на вековете. Всеки, който пожела, имаше възможност отново да се потопи в подземната приказка. Да види седемте джуджета, застинали в захлас пред Снежанка, хилядите сталактити, сталагмити и „ледени“ форми, които превръщат „Голямата зала“, „Музикалната зала“ и „Залата на виметата“ в истински каменен храм.
Пред репортер на Peshteraprim Йордан Младенов сподели, че „срещите с планинарите са ценни, защото дават възможност за разговори, идеи и препоръки за развитието на туристическите обекти в Пещера.“ А любезните домакини, стопанисващи Перлата на Родопите, зарадваха гостите с родопски хора и песни, вкусна скара, червено вино и отлична организация- онази, с която са известни далеч извън пределите на страната.
„Пещерите са уникални и магични места, които не всеки би оценил. Но който тръгне към тях и влезе в тях, оставя в сърцето си частица от тези сакрални пространства“, каза в края на празника Иван Гълев. „Щастливи сме, че тази година дойдоха толкова приятели. Пожелавам им дълголетие, мир и успехи. Нека има поводи за нови срещи с протегнати за поздрав десници.“
Празненството продължи до заник слънце, когато планината притихна, а пещерата отново прибра своята белота в недрата си. „Снежанка“- с дължина 145 метра и постоянна температура от 8°С, е сред седемте най-големи благоустроени пещери в България. С над 600 000 сталактита тя с право носи името подземен бисер на Родопите и остава място, където планинарският дух среща вечността.
Пещера „Снежанка“ е открита случайно през 1961 г. от алпинисти край град Пещера, но е обитавана още от траките преди около 2600 години, като в нея са намерени глинени съдове и рисунки. Снабдена със сталактити, сталагмити и езера от сталагмити, тя получава името си заради фигура, наподобяваща приказната героиня, създадена от природните образувания. Благоустроена за туристи през 1968 г., днес „Снежанка“ е сред най-красивите и популярни благоустроени пещери в България, част от 100-те национални туристически обекта.
История и откритие
- Откриване: На 3 януари 1961 г. от група алпинисти, които я напускат късно вечерта, запленени от красотата ѝ.
- Античност: Пещерата е била известна и използвана от тракийското племе беси като убежище, където са открити артефакти като глинени съдове.
- Проучване: След откритието ѝ е проучена от БАН, като проф. Алекси Петров предлага името „Снежанка“, вдъхновен от фигура, наподобяваща девойка.
- Благоустройство: Отворена е за туристи през 1968 г. и е част от 100-те национални туристически обекта.
Характеристики и зали
- Размери: Сравнително малка (145 м дължина), но изключително богата на украса.
- Зали: Състои се от „Залата на виметата“, „Голямата зала“, „Музикалната зала“ (с кристални образования, издаващи мелодия при допир) и „Вълшебната зала“.
- Образувания: Известна с уникални сталактити, сталагмити, синтрови езера и „бради“ – корени на дървета, пробили скалата.
- Име: Идва от снежнобелите наслаги и статуята, оприличавана на приказната героиня Снежанка.
