Минималната работна заплата остава 620 евро — без увеличение
Парламентът гласува на второ четене параметрите на бюджета за 2026 г., след като в сряда депутатите приеха окончателно и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Законът предстои да бъде обнародван в Държавен вестник, за да влезе официално в сила — но основните параметри вече са ясни, а повечето промени тръгват от 1 август.
От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител, както и заетите по Закона за съдебната власт, започват сами да заплащат част от осигурителните си вноски — практика, която досега не е съществувала за тази категория заети (държавата ги е поемала изцяло). Съотношението между вноската на осигурителя (държавата) и осигуреното лице ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. — 60:40, каквото е стандартното съотношение за всички останали работещи по трудов договор. Законът предвижда и гаранция: основните месечни заплати на засегнатите служители ще се определят така, че нетният им доход (след приспадане на новите лични осигуровки и данъка) да не е по-нисък от нетния доход, който са получавали към 31 юли 2026 г.
За самоосигуряващите се лица — свободни професии, еднолични търговци, собственици на ЕООД — минималният осигурителен доход, върху който задължително се плащат осигуровки, скача на 620,20 евро. Досега прагът беше по-нисък от минималната работна заплата; от 1 август двете се изравняват. Практически това означава по-висока месечна осигурителна вноска за всеки, който досега се е осигурявал на по-нисък доход от новия праг.
За хората с по-високи доходи максималният осигурителен доход, над който осигуровки вече не се дължат нараства на 2300 евро. Тук ефектът е двупосочен: тези, чиято заплата е над новия таван, ще усетят по-висока осигурителна тежест, защото част от дохода им, която досега е била над тавана и необлагаема с осигуровки, сега попада в обхвата на плащане. В замяна, по-високият таван вдига и тавана на обезщетенията, изчислявани върху него — най-вече болничните.
Има и трета, по-тясна промяна: минималният осигурителен доход за определени икономически дейности и длъжности също се вдига — за част от тях увеличението надхвърля 70%. Това не засяга всички, а конкретни сектори и професии по Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО, извън общото повишение за самоосигуряващите се.
Минималната работна заплата остава 620 евро — без увеличение — защото отпада досегашният автоматичен механизъм, по който тя се вдигаше всяка година по предварително зададена формула. Ново правило все още не е изработено — предстои да бъде договорено между правителството, синдикатите и работодателските организации, а дотогава заплатата остава замразена.
От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., вече са осъвременени с 7,8% по т.нар. „швейцарско правило“. Реалният очакван ръст на пенсиите като цяло е около 4,5%, а средната пенсия в страната се очаква да достигне 543 евро през годината. Заради това увеличение се вдига и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст — от 322,37 на 347,51 евро, за периода от 1 юли до 31 декември 2026 г.
Проблемът е за хората в другия край на скалата. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии остава замразен на нивото от 2025 г. — 1738,40 евро месечно. Тоест колкото и да расте „швейцарското правило“, за около 15 000 души, които в момента взимат точно максималната сума, тавана просто не позволява да получат реалното увеличение — те остават на същата сума, докато всички под тавана виждат ръст.
Отделно, за новите пенсионери (тези, които се пенсионират занапред, а не вече пенсионираните) отпада т.нар. ковид добавка от 30,68 евро (60 лева), която досега се добавяше автоматично към пенсията. Условията за пенсиониране през 2026 г. за лица, работещи при условията на трета категория труд, следват вече заложения преди години график на плавно покачване: жени — 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж; мъже — 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.
Семейства със среден месечен доход на член от домакинството до 415 евро (досега прагът беше 388,58 евро) продължават да получават пълния размер на месечната помощ за дете. Тези с доход между 415,01 и 466 евро вече ще получават 80% от пълния размер — вместо изцяло да отпаднат от системата. Отделно, прагът за еднократната помощ при бременност и за месечната помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година се вдига до 466 евро (досега 439,71 евро) — по-висок таван, защото тези плащания са насочени именно към най-ранния и финансово най-натоварен период за семейството.
Промяна за работещите на непълно работно време — но от 2027 г. Тази промяна е различна от останалите по едно важно нещо: не е за пари, а за начина, по който се брои времето ви на работа. Досега работещите 4 или повече часа дневно се третираха все едно работят пълен работен ден — независимо дали са на 4, 6 или 8 часа, трудовият им стаж (а с него и правото на пълна платена годишна отпуска) се натрупваше еднакво. Само тези под 4 часа дневно бяха на пропорционално изчисление. Занапред границата изчезва: трудовият стаж на работещите 4 и повече часа ще се смята почасово, точно както досега се смята за работещите под 4 часа. Мотивът, обяснен от министър Ефремова, е равнопоставеност между двете групи и ограничаване на конкретна практика — хора, официално регистрирани на 4-часов договор, но реално работещи пълен работен ден, за да запазят пълните права на 8-часовите си колеги без пълните им осигуровки.
