На Йордановден, когато християните отбелязват Богоявление, в българската народна традиция съществува и по-малко познат, но жив обичай – приготвянето на т.нар. „лунна вода“. Според вярванията, в нощта срещу празника водата придобива особена сила, когато е оставена под открито небе и „озарена“ от лунната светлина.
Хората, които спазват обичая, наливат чиста вода в съд и я оставят навън до изгрев слънце. Смята се, че лунната светлина я зарежда с енергия за здраве, душевен мир и защита. На сутринта водата се използва за измиване на лицето, поръсване на дома или се отпива на малки глътки „за късмет през годината“.
Днес „лунната вода“ остава по-скоро личен ритуал, предаван в семейството или практикуван от хора, търсещи връзка с традицията. Независимо дали се възприема като вяра или символичен жест, обичаят напомня за дълбоката връзка между човека, природата и празничния календар.
Етнографи посочват, че обичаят е част от по-стар пласт народни вярвания, в които водата, небесните светила и големите зимни празници се преплитат. Йордановден е символ на пречистване, а луната – на цикличност и обновление, което обяснява защо именно тази нощ е смятана за „силна“.
