Вълнуващата среща събра много почитатели на знаменитата поетеса
Вълнуваща и запомняща се вечер на поезията на знаменитата Маргарита Петкова се състоя на 26 май в Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“. За да чуят поетесата „на живо“ и се докоснат до нейните стихове и последната й книга „Докога, Маргарито ?“ бяха дошли десетки почитатели, сред които д-р Елисавета Генчева, организатор и водещ на срещата, Красимира Христева, нейна състудентка от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий“, Филип Геров, художникът Константин Анастасов, литературният критик Никола Иванов, писателят-философ Костадин Пампов, Мариана Влахова и много други.
Срещата-разговор бе организирана от библиотеката, Община Пазарджик и Дамският Лайънс клуб -„Тракия“. Директорът на РБ “Н. Фурнаджиев“ Лъчезар Риков приветства поетесата Маргарита Петкова с „Добре дошла!“ в Пазарджик, а нейната състудентка и учител по БЕЛ Красимира Христева сподели спомени от студентските им години във Велико Търново.
„ Аз видях как Маргарита превърна своите младежки мечти и стремежи в мъдрост. Тя е човек, който умее да обича и който страда красиво, а поезията й лекува.“, каза Красимира Христева. „Винаги нестандартна, винаги скандално млада- това е тя, Кралицата на българската любовна поезия, „дивата къпина“, която вярва, че любовта има множествено число и че всяка любов е единствена и неповторима, докато не дойде следващата. Но човек през живота си и през любовта трябва да не се катери с асансьор, а да стъпва бавно и постепенно, за да може да разбере всичко“.
С тези думи с-р Елисавета Генчева представи Маргарита Петкова. И продължи :“Не само да си припада по залезите, но да вярва, че най-хубавото нещо е да се събуди с любов рано сутрин и на рамото ти да е любимият човек.
И няма значение колко пъти в живота си ще се събудиш така. Защото това е жената, която възпява любовта във всичките й форми. За нея няма грешна любов, защото всяка любов е отдаденост.
Защото не винаги всичко е любов, но любовта е всичко. И само едно сърце като нейното, което е познало толкова много обич, толкова много срещи, но и толкова много раздели, една от които е изключително тежка, и тогава любовта спасява, дори в най-тежкият момент“, подчерта д-р Генчева. Тя сравни Маргарита Петкова с Йовковата Албена в българската поезия, „защото хем е грешна, но и хубава, видяла е любовта отвсякъде и за нея няма грешна любов, ако човек обича“. „ Докога, Маргарита, ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще прескачаш от булеварда по диагонал?“, риторично попита Филип Геров, с когото ги дели добро приятелство.
„Защото винаги каквото и да прави Маргарита Петкова е отговаряла за постъпките си. Плащала е с лихвите за грешките, но е била безотговорно щастлива с резултата“, така се обърна към знаменитата гостенка Филип Геров. Литературният критик Никола Иванов я провокира да разкаже за познанството си с поета Иван Динков и тя разказа как се е докоснала до неговото творчество. Маргарита Петкова призна, че има хубави спомени и вълнуващи усещания от Пазарджик още от времето, когато е гостувала по покана на тогавашния зам.-кмет на общината, актрисата Виолета Гиндева.
„ Аз съм лапидарна и обичам камъка, защото той е стабилен и си тежи на мястото. Обичам мъже, които като камък да ме стиснат в обятията си и разбира се, не като физическа сила, не като метафора“, подчерта поетесата и разказа за „червея в ябълката“- за това, че „ние не можем да се видим отстрани. Ние не можем да видим нещата, които ни тревожат, от другата гледна точка, а не от тази, с която ги чувстваш. Всеки е в своята ябълка и гледа от своята камбанария, а на мен ми се иска да съм на чуждата камбанария и оттам да видя какво и как се вижда“, философски обобщи метафората Маргарита Петкова.
На финала на срещата поетесата обеща отново да гостува в Пазарджик, а нейните почитатели получиха книги с автограф от авторката. Художникът Константин Анастасов пък подари картина на Маргарита Петкова, нарисувана специално за нея.
