Днес православните християни отбелязват един от най-обичаните пролетни празници – Лазаровден.
Той се чества в съботата преди Цветница и е тясно свързан както с религиозната символика, така и с богатите български народни традиции.
Празникът е посветен на възкресението на Лазар от Витания от Иисус Христос – събитие, което в християнската вяра символизира победата на живота над смъртта и предвещава чудото на Великден.
В България Лазаровден е известен най-вече с обичая „лазаруване“. Групи млади момичета, наречени лазарки, облечени в традиционни носии и венци от цветя, обикалят домовете в населените места. С песни и благословии те наричат за здраве, любов и плодородие, а домакините ги даряват с яйца, хляб и дребни подаръци.
Според народните вярвания, момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи – обичай, който подчертава прехода от детство към зрелост и социалното признание в общността.
В различни региони на страната традициите се запазват и до днес, като в много села и градове се организират възстановки и празнични шествия. Така Лазаровден остава жив мост между поколенията, съчетавайки духовността на православието с красотата на българския фолклор.
Празникът поставя началото на поредица от светли дни, които водят към Цветница и Възкресение Христово.
