Българската народна банка прогнозира ускоряване на инфлацията до 5,2% в края на 2026 г.
Очакванията са средногодишното поскъпване да се забави до 3,1% през 2027 г. и 2,9% през 2028 г., докато икономическият растеж ще остане умерен.
Инфлацията в България ще продължи да се ускорява до края на 2026 г., показва актуалният анализ на Българската народна банка (БНБ). Според прогнозата годишната инфлация ще достигне 5,2% в края на годината, а средногодишният показател ще бъде 4,6%.
Очакванията на централната банка са през следващите две години темпът на поскъпване постепенно да се забави. Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 3,1% през 2027 г. и 2,9% през 2028 г.
Данните са част от изданието „Икономически преглед“ на БНБ, което анализира състоянието на българската икономика и очертава основните тенденции за следващите години.
През август 2026 г. годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, достига 5%. За сравнение, през декември 2025 г. тя е била 3,5%.
Сред основните фактори за ускоряването на инфлацията са поскъпването на енергийните продукти и услугите. Допълнителен натиск върху цените оказва конфликтът в Близкия изток, който води до повишение на цените на петрола и горивата.
По-скъпата енергия увеличава и разходите за производство и транспорт на бизнеса. Това създава предпоставки част от допълнителните разходи да бъдат прехвърлени върху крайните потребители чрез по-високи цени на стоките и услугите.
За домакинствата подобно развитие означава продължаващ натиск върху семейните бюджети, особено при разходите за транспорт, енергия и ежедневни услуги.
Освен за инфлацията БНБ представя и прогноза за развитието на българската икономика. Според базисния сценарий растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) ще се забави до 2,8% през 2026 г.
През 2027 г. се очаква икономическият растеж да се понижи допълнително до 2,5%, след което през 2028 г. да се ускори до 2,7%.
Вътрешното търсене, и най-вече потреблението на домакинствата, продължава да бъде основен двигател на икономическата активност. В същото време нетният износ има отрицателен принос за растежа.
Тези тенденции показват, че икономиката ще продължи да се развива, но с по-умерени темпове през следващите две години. Съчетанието от по-високи цени и по-бавен растеж може да ограничи възможностите за увеличаване на реалните доходи на домакинствата.
Друг важен акцент в анализа на БНБ е влошаването на външната търговска позиция на страната.
Дефицитът по текущата сметка на България за последните 12 месеца към юли 2026 г. достига 8,1% от БВП. По данни на централната банка това е най-високото равнище от 2009 г. насам.
Основен фактор за увеличението е влошаването на търговията със стоки. Сред възможните причини са и предизвикателствата пред конкурентоспособността на българските предприятия.
В тази връзка в новия брой на „Икономически преглед“ е включено и специално изследване на конкурентоспособността на българския износ на стоки след 2022 г.
Условията на пазара на труда в България продължават да бъдат сравнително благоприятни за работещите, но вече се наблюдават признаци на постепенно забавяне.
Според БНБ през второто тримесечие на 2026 г. са се появили първи сигнали за охлаждане на пазара на труда. Развитието на заетостта, доходите и потреблението ще бъде сред факторите, които ще определят посоката на икономиката през следващите години.
Ако растежът на икономическата активност се забави, това може да се отрази върху темпа на нарастване на доходите и върху потребителските разходи.
Несигурността около развитието на конфликта в Близкия изток остава един от основните рискове пред прогнозите за българската икономика.
Затова централната банка разглежда три допълнителни сценария – благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен. Те показват как различни по сила и продължителност сътресения в доставките и цените на енергийните суровини могат да повлияят върху инфлацията и икономическия растеж.
Развитието на международните пазари на петрол и горива ще има съществено значение за реализацията на прогнозите. По-продължително поскъпване на енергийните ресурси би могло да увеличи производствените разходи и да задържи инфлацията на по-високи нива.
Според базисния сценарий на БНБ основните очаквания са:
- 2026 г. – годишна инфлация от 5,2% в края на годината и средногодишна инфлация от 4,6%. Икономическият растеж се очаква да бъде 2,8%.
- 2027 г. – средногодишна инфлация от 3,1% и растеж на БВП от 2,5%.
- 2028 г. – средногодишна инфлация от 2,9% и ускоряване на икономическия растеж до 2,7%.
Прогнозите на БНБ очертават период на продължаващ инфлационен натиск през 2026 г., последван от постепенно забавяне на поскъпването през 2027 и 2028 г. В същото време икономическият растеж се очаква да остане положителен, но умерен.
Дали тези очаквания ще се реализират, ще зависи в значителна степен от развитието на международната обстановка, цените на енергията, вътрешното потребление и конкурентоспособността на българската икономика.
