Последният ден от Страстната седмица съчетава скръбта по Христос и надеждата за Великден.
Велика събота е последният ден от Страстната седмица, който предшества Възкресение Христово. Това е и последният ден, в който традиционно се боядисват яйцата за Великден.
Православната църква определя този ден като „най-благословения седми ден“, защото тогава словото Божие лежи в гроба като човек, а в същото време носи спасение на света. Според християнската вяра, след полагането си в гроба духът на Иисус Христос слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери – събитие, което ще се осъществи на следващия ден – Великден.
Църковните служби започват още рано сутринта и продължават през целия ден, като постепенно преминават в тържествените възкресни песнопения. В нощта срещу неделя храмовете се изпълват с вярващи, които посрещат благата вест с думите „Христос Воскресе!“.
На този ден по традиция се отдава почит и на покойните. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на починалите. В съботния ден се месят и пекат и обредните великденски хлябове.
Велика събота е свързана с погребението на Иисус Христос. Според библейския разказ Йосиф и Никодим свалят тялото му от кръста, обвиват го в плащаница с благовония и го полагат в нов каменен гроб, намиращ се близо до Голгота. Гробът е запечатан, а пред него е поставена стража по нареждане на Пилат, след настояване на първосвещениците.
Всяка година на Велика събота в храма на Божи гроб в Йерусалим се случва едно от най-големите чудеса в християнския свят – слизането на Благодатния огън, който се приема като символ на Божията светлина и надеждата за Възкресението.
