На 1 март българите си разменят мартеници за сила, плодородие и ново начало.
Българите почитат днес обичая Баба Марта – традиция с хилядолетна история, свързана с настъпването на пролетта и новата стопанска година. На 1 март хората си разменят мартеници за здраве и сила през следващата година.
По традиция на този ден хората, дърветата и животните се закичват с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на Светите 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците задължително се изработват от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Според народното поверие червеният цвят носи силата на слънцето и дарява жизненост. Белият символизира чистота, невинност и радост. В българските традиции бялото е знак за красота, а червеното – на здраве, любов, победа и живот.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора – съпругата на хан Аспарух, през втората половина на VII век. Когато той преминал река Дунав и открил за българите земите около Балкана, Ахинора дълго го чакала. Накрая тя завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да занесе послание за здраве и любов.
Стародавният обичай, който вероятно има езически корени, се смята за уникална българска традиция, макар в променен вид да съществува и в други балкански страни. В Румъния мартеницата е позната като „марцишор“ и се носи само от жени. В Северна Гърция я носят децата като гривна от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
През 2017 година традицията е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като обща номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. От българска страна в подготовката на кандидатурата участва проф. доктор Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Интересни са и регионалните обичаи, свързани с Баба Марта. В района на Разград при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат върху плодните дървета, „за да разсмее Баба Марта“. В Троянско преди изгрев стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите, по овошките и по рогата на добитъка. В Хасковско жената, която рано преди съмване връзва мартеници на децата, се облича изцяло в червени дрехи – символ на здраве и жизненост.
