Всяка година на 14 февруари светът говори за любов. Зад картичките и цветята обаче стои една стара легенда – за свещеник, който рискува живота си в името на чувствата.
Историята ни връща в III век в Римската империя. Според преданието императорът Клавдий II Готски забранил на младите мъже да се женят. Причината – вярвал, че несемейните войници се бият по-добре.
Тогава се появява свещеникът Свети Валентин. Той тайно венчавал влюбени двойки, въпреки забраната. Според легендата церемониите се извършвали нощем, в тесни помещения, далеч от очите на властта. Любовта се превърнала в акт на смелост.
Разкрита е тайната му дейност. Валентин е арестуван и хвърлен в затвора. Там, разказват хрониките, се сприятелява с дъщерята на своя пазач. Някои версии дори твърдят, че изцелил момичето от слепота. Преди екзекуцията си той ѝ изпратил писмо, подписано „От твоя Валентин“ – фраза, която векове по-късно ще обиколи света върху милиони картички.
На 14 февруари 269 г. (по други сведения – 270 г.) свещеникът е екзекутиран. С времето християнската църква го почита като мъченик, а денят му постепенно се свързва с любовта и предаността.
Интересен факт е, че в историята има повече от един светец с това име. В ранните християнски източници се споменават поне двама мъченици на име Валентин. Легендите вероятно са се преплели, създавайки романтичния образ, който познаваме днес.
През Средновековието празникът започва да се асоциира с влюбените, особено в Англия и Франция, където се вярвало, че в средата на февруари птиците избират своите партньори. Така денят постепенно се превръща в символ на любовта.
Днес Свети Валентин е празник на романтиката, но зад него стои разказ за смелост, вяра и човешка близост. Легендата напомня, че понякога най-силните истории се раждат в тъмни времена – и остават живи векове наред.






