През последните две години България е внесла от Естония монети на обща стойност 70.15 милиона евро, съобщава БГНЕС.
Според данните на Националния статистически институт, през 2024 г. страната е внесла монети на стойност 33.615 млн. евро с общо тегло 0.527 тона. За периода януари–септември 2025 г. вносът се е увеличил до 36.535 млн. евро и 0.698 тона.
Монетите заемат второ място по стойност сред стоките, които България импортира от прибалтийската страна – след благородните метали.
Причини за ръста
Ръстът на вноса през 2024–2025 г. се свързва предимно със скока на цените на златото и среброто на световните пазари. Това е и причината много българи да търсят монети като форма на защита на спестяванията си от висока инфлация и геополитическа несигурност.
Експерти отбелязват, че инвестиционните златни и сребърни монети – както съвременни, така и исторически – се радват на силен интерес у нас. Сред предпочитаните са класики като Американски орел, Виенска филхармония, Австралийско кенгуру, Китайската панда и Крюгерранд, както и стари монети от XIX век, известни сред колекционери като „Наполеони“.
По-широк контекст
Анализаторите свързват засиления интерес към инвестиционни монети с широко разпространеното в Европа убеждение, че благородните метали могат да „опазят“ стойността на парите в условия на икономическа несигурност. Тази нагласа, наследена частично и от исторически традиции, поставя златото и среброто в центъра на личните финансови стратегии на много домакинства.





