Сурвакането е една от най-обичаните български обичаи, свързани с настъпването на Нова година.
Но откъде всъщност идва тази традиция?
Според етнолозите, обичаят има корени в древни езически ритуали, свързани с плодородието, здравето и предпазването от зли сили. В миналото хората вярвали, че ударите с украсена с клонки дрянова пръчка – наричана сурвачка – пренасят енергията на здраве и сила към членовете на семейството.
Сурвачките се изработват от дрянови клонки, които се украсяват с плодове, сушени чушки, захар, пуканки и разноцветни панделки. Всяка къща и всяко дете имат свой уникален вариант, а стиховете, с които се сурвака, често се предават от поколение на поколение.
Днес сурвакането е не само символ на благоденствие и здраве, но и повод за весели срещи между роднини и приятели. В някои райони на България обичаят се съчетава с местни фестивали и състезания за най-красиво украсена сурвачка, превръщайки го в празник на народната култура.
Така, с пръчка в ръка и усмивка на лице, българите продължават хилядолетната традиция да започват годината с пожелания за здраве, радост и късмет.






