Иван Пещерски си тръгва разочарован
Секретарят на читалище „Св.св.Кирил и Методий“ в кв.Чепино- Велинград Иван Пещерски напуска длъжността, която изпълнява вече 25 години. Това той обяви в личния си профил във Фейсбук.
„Скъпи приятели,преди 25 години приех да стана част от семейството на читалището като музикант и корепетитор на различните състави в него. От 2010 г. станах щатен музикален ръководител, а от 2012 г. и секретар. През целия ми път в читалището съм с твърдото убеждение, че това за мен е преди всичко кауза и призвание. В последната година, за-съжаление, в читалището се случват процеси, които за мен лично не позволяват да продължа работата си като секретар, нито като ръководител на групи или музикант. За нормална творческа работа, трябва нормална среда, а такава в читалището вече не съществува. Свидетел съм на постоянни противоборства, задкулисия, инат, реваншизъм, липса на доверие, съмнение и обвинения без доказателства. Тези процеси са пагубни както за читалището, така и за мен, като личност със самочувствие на честен и отдаден човек на идеята и каузата „читалище“.
По-нататък Иван Пещерски пише, че, според него, се е доказал като ръководител, музикант и секретар. „През цялото време съм работил отдадено, с чисто сърце и душа. Не искам да продължавам в среда, в която самодейци и членове на читалището се привикват в полицията да дават обяснения като престъпници. Не искам да продължа в среда, в която се делят самодейците на „наши“ и „ваши“. Не мога да приема и да продължа с обидите към мен, със съмненията, с липсата на доверие за нещото в което вложих цялата си енергия, принципи и авторитет, а именно каузата „Старото читалище- отново място за култура и изкуство“.
Няма как да продължа с това отношение и постоянно съмнение от председателя и част от настоятелите, без никакви доказателства. Тук е мястото да изкажа огромните си благодарности на всички които повярваха в мен и идеята да вдъхнем нов живот на „Старото читалище“. БЛАГОДАРЯ на всички които помогнаха с доброволен труд, финанси и материали. За мен вашата помощ е безценна. Но аз бях до тук“, подчертава дългогодишният музикант и секретар на „Старото читалище“, както го знаят велинградчани.
С болка той казва в заключение следното : „От всичко изложено, не виждам път и начин, по който работата ми да продължи. Надявам се всичко постигнато да бъде запазено и надградено занапред. Въпреки, че с действията си до сега част от ръководството показват обратното“.
