Идеята за промени в Конституцията предизвика разногласия между представители на съдебната власт и правителството. Засега не е ясно дали и кога ще бъдат предложени конкретни текстове.
Възможността за предсрочно освобождаване на членове на Конституционния съд (КС) и Висшия съдебен съвет (ВСС) предизвика дискусия за границите на правомощията между властите и гаранциите за независимостта на съдебната система.
Председателят на Конституционния съд Павлина Панова изрази сериозни резерви към подобна идея, като предупреди, че намесата на една власт в работата на друга може да застраши независимото изпълнение на нейните функции.
От своя страна министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че в управленската програма не се предвижда изрично „отзоваване“, а възможност за освобождаване при тежко и системно неизпълнение на задълженията. По думите му за някои от органите подобни основания към момента не съществуват.
Според правосъдния министър евентуалните изменения трябва да бъдат разработени така, че да осигуряват необходимите гаранции за независимостта на всяка от властите.
Найденов подчерта, че конкретните предложения не могат да бъдат коментирани окончателно, преди да бъдат формулирани като текстове за промени в Конституцията.
Това оставя отворени редица въпроси — при какви условия би могло да се стигне до предсрочно освобождаване, кой би имал правомощията да задейства подобна процедура и как ще бъде гарантирано, че тя няма да се използва за политически натиск.
Темата придоби обществена актуалност след твърдения на вътрешния министър Иван Демерджиев за пътувания на конституционния съдия Десислава Атанасова с лидера на ДПС Делян Пеевски до Дубай.
Атанасова отрече информацията и представи документи, според които по същото време е пътувала с редовни граждански полети през Турция.
На 15 октомври тя се появи публично пред медиите по време на международна конференция, посветена на 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд. В отговор на въпрос на БНТ относно отправените към нея критики тя заяви, че форматът на конференцията не предполага подобни коментари.
Различните позиции очертават основния проблем пред евентуалните конституционни промени — как да се предвидят механизми за отговорност при тежки нарушения, без да се допуска политическа намеса в работата на независимите институции.
От една страна, управляващите заявяват необходимост от гаранции срещу системно неизпълнение на задълженията. От друга, ръководството на Конституционния съд предупреждава за рисковете, които подобни механизми могат да създадат за разделението на властите.
Към момента няма яснота дали и кога ще бъдат внесени конкретни предложения за изменение на основния закон. Развитието на темата ще зависи от съдържанието на бъдещите текстове и от предвидените в тях гаранции за независимостта на институциите.
