Илияна Йотова очаква проверките да изяснят произхода на безпилотния апарат, причината за навлизането му и задачата, която е изпълнявал.
Президентът Илияна Йотова очаква подробните доклади на службите за сигурност, които трябва да изяснят произхода, предназначението и ролята на дрона, паднал край Кардам. Държавният глава заяви, че преди да се правят окончателни изводи, трябва да бъде установено дали навлизането на безпилотния апарат в българското въздушно пространство е било умишлено или е станало вследствие на технически проблем или отклонение.
Йотова коментира случая пред журналисти във Варна, като подчерта, че в момента най-важна остава сигурността на българските граждани. По думите ѝ тя е в постоянна връзка с Министерския съвет и службите, а институциите координират действията си по случая.
Според президента предстои да бъде изяснено какъв точно е бил безпилотният апарат, откъде е произлязъл и каква задача е изпълнявал. Особено важно е да се установи дали дронът е навлязъл в страната целенасочено, или е загубил навигация и се е отклонил от първоначалния си маршрут. Йотова посочи, че началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов поддържа постоянен контакт с украинските и румънските партньори. Очаква се обменът на информация с двете държави да помогне за изясняването на обстоятелствата около инцидента.
Илияна Йотова изрази разочарование от начина, по който случаят с дрона е бил използван в политическия дебат. Tя призова институциите и политическите сили да поставят на първо място безопасността на хората, вместо да използват инцидента за политически атаки. „Най-важна е сигурността на българските граждани“, подчерта президентът. Тя поздрави служителите, които първи са пристигнали на мястото на инцидента край Кардам, за да обезопасят района и да гарантират сигурността на населението.
Случаят отново поставя въпроса за възможностите на България да открива и неутрализира безпилотни летателни апарати. По думите на Йотова страната има „бели петна“ по отношение на системите за борба с дронове. Тя отбеляза, че технологиите се развиват бързо и държавата трябва да обърне по-голямо внимание както на защитата, така и на развитието на българската индустрия в този сектор. Президентът смята, че трябва да бъдат подкрепени българските компании, които разработват безпилотни апарати и антидрон системи. В същото време Йотова посочи, че към момента стратегическите обекти в България са защитени, но ресурсът на страната не е достатъчен и е необходимо преосмисляне на подхода към отбраната. Според нея е нужна сериозна реформа и нов тип мислене по отношение на сигурността.
На въпрос за свикването на Консултативния съвет по национална сигурност Йотова заяви, че той ще бъде свикан в момента, в който има достатъчно основания за това. Според нея първо трябва да бъдат събрани максимално много данни за инцидента, за да може решенията да бъдат взети на базата на достоверна информация, а не на предположения.
Президентът коментира и по-широкия въпрос за сигурността в Черноморския регион. По думите ѝ България има интерес от сигурни морски маршрути и би могла да бъде инициатор на среща между държавите от региона, без участието на Русия. Според Йотова подобна инициатива би могла да допринесе за ограничаване на рисковете за търговското корабоплаване и за предотвратяване на допълнителна ескалация. Случаят край Кардам показва колко бързо военните действия и напрежението в региона могат да създадат рискове и за държави, които не са пряко въвлечени във военния конфликт. Именно затова, според президента, България трябва да бъде активна както в укрепването на собствената си защита, така и в дипломатическите усилия за намаляване на напрежението.
Ключови за изясняването на случая ще бъдат резултатите от проверките на службите и експертизата на падналия дрон. От тях трябва да стане ясно какъв е произходът на апарата, каква е била неговата мисия и дали навлизането му в българското въздушно пространство е било умишлено. До получаването на тази информация окончателните версии за инцидента остават предположения. Междувременно случаят поставя пред България и по-широкия въпрос за готовността на страната да реагира при навлизане на безпилотни летателни апарати във въздушното ѝ пространство.
