Тя благодари специално на завеждащата д-р Елена Василева и медицинската сестра Спаска Ерменкова
Благодарности към Първо педиатрично отделение на „МБАЛ- Пазарджик“ отправя Севделина Христова, която е майка на две момченца. В благодарственото си писмо тя благодари специално на началника на отделението д-р Елена Василева и медицинската сестра Спаска Ерменкова.
„Двете ми деца бяха болни от ротавирусна инфекция. Едното е на 2 години, другото на 7 години. Приеха ни първо с малкия, беше с 39.8 температура. Докторката назначи изследвания, лечение, всичко което е необходимо, и предаде смяната си на д-р Спасова. Детето ми беше цяла нощ с температура, която „играеше“ нагоре – надолу, но сестрата не ме остави сама цяла нощ. Идваше постоянно при нас, следеше детето ми, окуражаваше ме. Даваше ми наставления, как да му помогна.
Тази жена беше като светлина в този момент за мен! Когато беше тя на смяна, аз се чувствах спокойна!
След ден малкият се стабилизира, но големият дойде със силно разстройство и повръщане. При него протече по-тежко, след като започна да вдига и температура. Виждах как д-р Василева искаше да му помогне като майка на дете, не като доктор на пациент. Назначаваше изследвания, викна хирург, после инфекционист, защото синът ми плачеше, че го боли корем. Минахме през две тежки нощи, но сестра Ерменкова пак беше неотлъчно до нас. Бягаше по коридорите, влиза от стая в стая, разнася системи, включва абокати, сваля температури… Не спира!!! Не зная от къде има тези сили, но ѝ се възхищавам!Дори когато съм задрямвала, (защото вече бях много изморена), тя и д-р Василева влизаха в стаята да видят децата ми. А отделението беше пълно с болни деца. Те не спираха.
Не знам как се работи под такова голямо напрежение, толкова дълги часове… Но те го правеха сякаш с лекота! „, пише Севделина Христова. Тя благодари за грижите, за емпатията, за човечността, за безсънните нощи и тежки дни, в който са били с нея и децата й. И пожелава всяко добро, което са дали да им се връща.
„Ако имаше повече хора като Вас, светът щеше да е по-добър“. С тези думи завършва писмото на благодарната майка.
